Хелзинки, 18 Май 2001
По случай 30 Годишнината на
Финландската федерация на асоциациите на изобретателите

Заглавието на моята лекция е провокативно. И все пак не е лъжа. Не е самозалъгване, че Световният патент ще види бял вят някой ден. Но кога? Това е въпросът! Със сигурност не в следващите 5 години, дори не и в следващите 10 години. Може би след 15 или дори повече. Кой знае?

Не е тайна, че много експерти в областта на индустриалната собственост са против цялата идея на Световния патент.По принцип и поради различни причини. Други не са против самата идея, но смятат, че Световния патент е немислим в един свят, управляван от държави. Защото държавите, както всеки знае, са много чувствителни на тема Ӧ#1079;агуба на власт, загуба на суверенитетԠв която и да е област.

Не, не е невъзможно. Не, не е мечта. Световният патент ще види бял свят, един единствен патент, признат в цял свят. Патент признат от всички държави.

Някои смятат, че мечтаем с отворени очи. Да, така е! И сме горди, че е така! В края на краищата толкова много неща на този свят са произлезли от мечти. Нещо повече, точно ролята на изобретателите е да мечтаят с отворени очи. Да използват въображението си.

******

Когато защитавам Световният патент, в съзнанието ми винаги възниква един въпрос. Защо създателите да не се възползват от една система, сходна на тази прилагана за писателите? Както знаете едно единствено авторско право защитава произведенията на писателите по целия свят.

Не знам каква е разликата за различното третиране на изобретатели и писатели.

Мисля си, че когато са възприели две различни международни системи за защитата на интелектуалната собственост ֠авторското право и патентната система ֠техните автори не са възнамерявали да създадат голямата празнина между писатели и изобретатели, която съществува сега. Разбира се, имам предвид времето, когато Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения и Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост са били приети съответно през 1886 и 1883 г.

По това време е имало малко независими държави и шепа големи империи и великите държави са управлявали по-голяма част от териториите по света.По-късно, след Първата Световна Война и Втората Световна Война, броят на независимите държави нараства. Нараства драстично през 60-те, когато много държави от Третия Свят получават тяхната независимост и отново през деветдесетте, след падането на Съветския Съюз. Днес има близо 200 държави в света.

Нещата са били относително прости когато е подписана Парижката конвенция през 1883. изобретател, който е искал да получи световна защита или поне защита за значителен брой територии, е трябвало да мине през Патентните офиси само на няколко държави. Като допълнение, формалностите за получаване на патент са били относително малко и цената е била относително ниска.

Едва от скоро патентната система стана толкова скъпа за изобретателите, с въвеждането на всякакъв вид нови формалности: годишна такса (или друг вид такса за поддръжка), такса за изследване и т.н. такси, такси, такси! И за да се справи с тези нови и често усложнени формалности, съдействието на експерт ֠патентен представител или адвокат ֠е станало задължително, прибавяйки още високи такси към процеса на патентоване. Горкият изобретател, или бива изскубан д последното перце или бива изхвърлен от международната патентна система.

Да, патентната система се превърна в главоблъсканица. През 1970 беше подписан нов договор във Вашингтон, наречен Patent Cooperation treaty (PTC). Независимо от това, тази нова форма на сътрудничество между Държавите, не промени по същество установената система за получаване на международен патент, имам предвид в повече от една държава. Издаването на патент остава привилегия на всяка държава. В действителност една от новостите в PTC беше, че чрез новата система може да се избегне отделните национални заявки до патентното ведомство на всяка държава, като се подаде една Ӧ#1084;еждународнаԠпатентна заявка до едно от патентните ведомства. системата, въведена с PTC, определено беше подобрение. Въпреки това беше ограничено подобрение, тъй като има за предмет само заявката за патент (патентна защита), а не самото издаване на патент.

Доказа се, че идеята на PTC е добра. През 2000г. броят на PTC заявките достигна 91 000. Но медалът има обратна страна. Към PTC се добавят непрекъснато нови правила. До такава степен, че в момента PTC може да бъде сравнен с джунгла, много гъста джунгла, където се изгубваш пътя Šи парите си. оттам идва и отчаянието на толкова много независими изобретатели, както и липсата на интерес към PTC, демонстрирана от толкова много малки и средни изследователски компании.

Както някои от Вас знаят, САЩ поема инициативата за за драстични промени в PTC. Техният представител официално внесе предложение на срещата на WIPO (събранието на PTC) през септември-октомври 2000. Според предложението на САЩ реформата трябва да се проведе на два етапа. Един първият петгодишет етап, със скромна цел ֠да се намалят формалностите и разходите, както и да се променят определени PTC процедури, така че да станат съвместими със наскоро приетия Patent Law Treaty (PLT). През втория петгодишен период, предложен от САЩ за реформирането на PTC, се предвиждат много по-драстични и основни промени на PTC , която, както споменах по-рано, е система за заявки.

Като резултат от тези предварителни разисквания от миналия септември, когато предложението на САЩ беше представено за първи път, WIPO взе решение да организира първоначална дискусия по този въпрос, която да се състои в Женева от 21 до 25 Май 2001.

Няма смисъл да се споменава, че изобретателите са за драстични промени в PTC. Една промяна, която да доведе до опростяване на формалностите, намаляване на разноските и която да отъпче пътя към Световен патент, достъпен за всички изобретатели и признат от всички държави.

Разрешете само да Ви дам идея за дискусията за реформата в PTC, която ще се състои в WIPO. От общо 15-те предложения, направени от САЩ за първият петгодишен период на предложената от тях реформа, аз ще говоря за две предложения.

По настоящем, когато подавате заявка за PTC патент, трябва да посочите в нея държавите, за които искате да получите защита за Вашето изобретение и, разбира се, плащате съответните такси. САЩ предлагат пълното отпадане на концепцията за посочване на държави. Какво улеснение, като имате предвид, че резултатът от него е, че заявката по PTC става автоматично валидна във всички държави. Още повече, че разходите за тази операция ֠или по-точно не-операция! ֠ще се сведат до нула. Просто си представете! Нито цент вместо 840 ֠те швейцарски франка или към 492 щатски долара, които се изискват по настоящем ако посочите всички държави от PTC във Вашата заявка. И изведнъж, нито цент на патентния представител или адвокат.

На кратка: без посочване на държава = без формалност. Без формалност = без разходи и, разбира се, без хонорари за патентния представител или адвокат. IFIA също подкрепя американското предложение по друга причина, защото ние сме убедени, че една единствена заявка, валидна за всички държави, определено означава крачка напред към въвеждането на Световния патент, за който мечтаем.

Второто предложение на САЩ, което бих искал да спомена е следното. Към настоящия момент само националната принадлежност или местожителството в една от държавите от PTC е условие за използване на PTC системата. САЩ предлага това условие да отпадне. Ние подкрепяме това предложение, защото сме солидарни с всички изобретатели в света, независимо от тяхната националност и местожителство. Според нас няма причина изобретател, който не е от националността на някоя от държавите от PTC или не живее в някоя от държавите-договорителки, да бъде отлъчен, наказан. Ние поддържаме конкретно това предложение на САЩ и по друга причина. Точно тази реформа ще открие пътя за постигане на нашата крайна цел ֠Световния патент ֠един единствен патент отворен за обществото на изобретателите по целия свят.

Казвайки това, ние всички знаем, че пътят към Рая ֠и тук имам предвид, разбира се, Световния патент, за който мечтаем ֠е дълъг и трънливŦ#1047;наем, че десет-годишният проект за реформи на САЩ няма да бъде лесен за изпълнение. На първо място стои изключителната сложност на системата. Второ ֠няма да е лесно да бъдат удовлетворени всички замесени интереси. Някои правителства гледат на американското предложение с недоверие, да не говорим за някои патентни представители и адвокати, за които колкото по-сложна е правната уредба, толкова повече пари ще получат. И не ме разбирайте погрешно: ако IFIA се съгласява с първите две американски предложения, това не означава,че се съгласява с всички американски предложения!

Дори когато дойде денят, в който PTC ще бъде променен, нашата битка няма да е завършила! Все още ще има да се извърви дълъг път, преди (докато най-накрая) Световният патент бъде възприет. Само погледнете Европа! Независимо от техните исторически и културни сходства, европейците все още не са приели Патент, който да бъде приет във всички страни членки на Европейския съюз. И само се замислете, че тези дискусии се влачат от 30 годиниš

Нищо чудно, че правителствата продължават да избягват употребата на термина Ӧ#1057;ветовен патентԠна официални обществени срещи. Те биха предпочели да използват термина Ӧ#1043;лобална патентна системаԮ Един термин, който е двусмислен и не затваря вратата за компромиси.

И тук искам да споделя с Вас някои свои (общи) мисли за това как аз лично виждам Световния патент.

Първо, Световният патент няма да елиминира нуждата от поддържане на национални (или регионални) патенти.

Независимо от това, материалните и процесуалните норми на патентното законодателство ще трябва да бъдат хармонизирани, така че Световният патент да се базира на относително еднакви принципи и правила. Настоящият PTL, който беше приет през 2000 година, се предполага, че е решил повечето от процесуалните аспекти на националното патентно законодателство. Дискусиите, които започнаха тази седмица в WIPO, в Женева, относно хармонизацията на материално-правните изисквания на патентното законодателство, са насочени към постигането на втората цел, която както знаем е много трудна за постигане.

Второ, Световният патент няма да елиминира нуждата от национални (регионални) патентни ведомства. Независимо от това техните функции ще трябва да бъдат приспособени. Няма да е за първи път: още през седемдесетте и осемдесетте патентните информационни системи бяха прибавени към традиционните функции на патентните ведомства. Наскоро беше въведено промоционирането на местни изобретателски дейности. Гордея се, че мога да се нарека Ӧ#1073;ащаԠна идеята за промоционирането на изобретателски дейности на международно ниво, по времето когато работех в структура на WIPO.

Трето, Световният патент ще трябва да включва няколко съществени елемента. Според мен, следните три трябва да бъдат скелета на системата:

Международното изследване трябва да има задължителен характер, дори да се наложи да бъде предприето от повече от един национален (регионален) изследователско ведомство (изследователска институция).

Издаването на Световен патент трябва да бъде от компетентността на една единствена институция, която да бъде управляване международно. Защо не WIPO? Тази идея не е нова и не е идея на IFIA. Идеята за "PTC патентԠбеше дадена през 1998г. на Международен симпозиум на PTC в Пекин от ръководството на WIPO, чрез един от неговите генерални изпълнителни директори, г-н Франсоа Куршо.

Влизането в сила на Световния патент очевидно ще доведе до необходимостта от създаването на Световен Патентен Съд. Истинско предизвикателство!

Лично аз смятам, че изобретателите и индустрията могат да намерят общ език и да се споразумеят за тези три основни аспекта на един бъдещ Световен патент.

Казвайки това, смятам че Световният патент трябва да бъде система, достъпна за независимите изобретатели, както и за малките и средни предприятия. Ние от IFIA искаме намаляване на таксите по PTC в полза на тези две категории. Между другото, това вече е факт в някои страни, които предлагат намаляване на таксите с поне 50% за независими изследователи и малки и средни предприятия, независимо от тяхната националност или местожителство. Тук, разбира се, се включва ролята на правителствата, защото именно правителствата са тези, които са последната инстанция при взимане на решения относно патентната система, както на национално, така и на международно ниво.

Дали правителствата ще чуят нашия глас, гласът на изобретателите?